Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Spring sessions

Ски - по възможност не чисто нови, раница, на която да могат да се закачат, крем за слънце и бодър дух трябват на всеки, който иска да изпита върховното удоволствие да кара ски през май по нашите планини. Наистина последните зими бяха малко стеснителни и срамежливи, благоприятни повече за пенсионерите, отколкото за скиорите. Въпреки това и тази пролет немалко очи на нормални софиянски граждани бяха преплетени при вида на кола със ски отгоре или на заблудени момчета с раница и ски из градския транспорт.
Изненади имаше и в нашите иначе свикнали очи. И наистина зимата хич не бърза да си върви. Първата приятна изненада беше, когато на 21 април решихме с Илиан да пуснем Орлово гнездо. Времето беше мрачно, на Алеко даже пръскаше, но нищо не можеше да сломи екстремния ни дух. Над улея се беше запазило голямото петно сняг, на което врътнахме по 2 завоя за разгрявка. В самия улей снегът беше стабилен и мазен. Даже долу в равното нямаше обичайните буци от паднали лавини и до водопада пускането беше много приятно. Следва приятното лизгане по калта в гората край водопада и за наше учудване снега в улея продължава чак до пътеката, а дори и след нея...а бе кво говоря, след пътеката имаше повече сняг отколкото преди нея. Карането продължи горе на Алеко на Спас и към Боби. Имаше и един пич - дядка - който караше с Atomic Powder Cruise - митичните ски от Метро. Човекът ни ги хвали и прехвали. Оказа се че брат му ги е изкупил и сега иска да ги продава - а бе, спекуланти!
27. 04. Зимата продължава. Главно действащо лице - Илиан, главен действащ багер - Емо. Локейшън - Мальовица. Сняг - много. Купон - също.
Друго, к'во да ви кажа. Не бях там. По техни думи не можело да се познае - всичко било зарито от сняг. Обичайно заподозряното пускане било от Малка Мальовица - Илиан - през камината, Емо - през...а, бе, надолу някъде, но със сигурност не през камината, иначе нямаше да има сняг там, когато се пускахме вчера.
Но преди вчера беше 1-ви и 2-ри май. Малка, но качествена агитка от БАССЕС, а именно - Емо Bagera, Илиан, Рени, Борето, Геша и аз - разцепи склоновете на Мальовица. Снегът почваше още от началото на пътеката. Горе всичко се беше зарило. Все едно не е 1 май. Кратка почивка и нагоре. На втора тераса решихме да се насочим към улеите между Петлите и Орловец. Илиан и Геша - към най-левия, Емо, Борето и аз - към средните, а Рени - към широкия склон отдясно. Улейчето, до което стигнахме с Емо и Борето се оказа адски стръмно и тясно. На едно място широчината му беше ни повече, ни по-малко от 165 см. Когато стигнахме в началото му, се оказа, че нагоре са скали и единствено път има наляво. По това време горе - долу пристигнаха и Илиан и Геша. Снегът не беше от най-стабилните и това малко ни поизнерви. От време на време се чуваха някакви съскания и трясъци, които 100% не бяха от небето - то бе синьо - или от калашника на Любо - той не беше пиян. Някои от нас решиха да тръгват надолу, а аз направих още 7-8 метра нагоре и пред мен се откри едно широко склонче, което водеше до ръба. На това място слънцето не грееше и снегът беше стабилен, затова реших да измина и оставащите 15-на метра до премката. Най-горе се издигаха отвесни скали, но на едно място височината им беше не повече от 2 метра, успях да се хвана за ръба им, да се набера нагоре и.... пред мен се откри познатата величествена гледка. Оттатък улеите към Партизанска поляна бяха така натежали, че и най-малката снежна топка предизвикваше плъзването на яки мазни езици. Намерих и една пролука, която свързваше - така да се каже - единия свят с другия. Когато се "пренесох" в моя свят, забелязах Илианката да стърже нагоре по моите следи. След минутки беше при мен, направихме малко снимки, починахме, сложихме ските и се пущихме надоле. Влязохме в главния улей откъм Орловец, където снегът беше доста изпечен от слънцето и тежеше бая.
Ден втори. Емо и аз се насочихме към БАК, Илиан тръгна на солово изкачване на Мальовица, а Рени и Борето стигнаха до Еленино езеро - Борето с въдица, Рени с тиган. Ама така и не хванаха нищо. За сметка на това си направили скок и въртяли нечовешки трикове цял ден. Двамата с Емо направихме повече позьорски снимки отколкото завоя. Първите бяха на БАК. След това на Орловец. Качихме се по улея, който Емо отдавна мечтаеше да пусне. Имахме идеи след това да катерим още много места, но ни обзе photo session mania и слязохме чак към втора тераса да правим снимки. Емо си хареса един sequence от скали, който успях да заснема въпреки липсата на професионална фото - техника. По това време Илиан вече беше на върха. Не можах да видя спускането му, но затова пък успях да му спретна едно прекрасно поздравително шоу по радиостанцията.
12.05.02
Отново на Мальовица - Момчи, Илиан и аз. Ей, хора, нощните смени са shit, но любовта към планината е голямо нещо.
Невър стоп експлоринг, както се казваше в една реклама. Снегът се беше запазил тук - таме по пътеката. Над хижата реката вече си беше направила път в снега и се наложи да я преджапваме. Въпреки че имаше доста сняг, си ходихме по обикновените обувки, което се оказа ефективно нагоре. По Овчарски улей нямаше никакъв сняг от едната страна на поточето, където всъщност е и пътеката. Горе вече се наложи да сложим ски-обувките и тръгнахме към Ушите да изследваме улеите оттатък. Оказа се, че слънцето не им е простило и снегът беше символичен. Минахме под върха и се отправихме към подножието на Малка Мальовица. Лично пред мен се откриха много нови гледки, а сигурен съм, че и в ума на другите се въртяха мисли за неспуснатите склонове и улеи, които видяхме. Не след дълго стигнахме под Малка Мальовица, и трябваше да побързаме, тъй като от всички страни се скупчваха гъсти облаци. Надолу не мина без да потече малко сняг, но нищо сериозно. По-интересното за мен беше в Камината, тъй като не я бях пускал. Е, сняг имаше доста и не беше много тясно, но усещането между тия огромни стени си е прекрасно, куул. Най-сетне я пуснах тая Камина! Надолу го взех на скорост, за разлика от Илиан, който си намери едно доста екстремно местенце - малко и тясно улейче, което прорязва огромния скален праг под Камината в десния край на първа тераса. За Момчи к'во да кажем, обърна се нагоре човекът, погледна на величествените върхове и си помисли - "още едно изживяване в Мальовишката долина остана зад гърба ми". И за да бъде изживяването пълно, не можеше да не направим и едни водни ски през реката. На хижата ни чакаше един от помощник-хижарите на Любо. Явно беше издивял сам, та взе да ни черпи с ракийка, даже ни нави и един белот да завъртим. Големият дъжд ни се размина, препръска само докато бяхме вътре в хижата.
Толкоз засега. Занапосле със сигурност ще има още случки. Само ентусеазъм требе!

Боби Нотовски


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:sping sessions
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил