Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 



Петък, 05.02.2005г., 10:30ч.


Карам?
Плувам?
Гмуркам се?
Кое ли от всичките правя?

Поемам въздух и за пореден път поемам през невероятно дълбокия и лек сняг по склоновете на славната писта Спас на Витоша. За пореден път се опитвам да осъзная кое от всичките правя. След като лекия пръхкав сняг пак се плъзга по тялото ми, удря ме в лицето, за моемнт прави бяла завеса и в следващия миг се разлита от очилата ми решавам, че явно комбинирам и трите. Правя още няколко плуващи завоя и спирам, за да направя по снимка на “друзята”. Досадно е да се вади апарат при минус 10-12 градуса, но момента е толкова уникален, че не мога да го пропусна. Един по един покрай мен прелитат Косьо метрото, Боян (брат’чеда на Борката) и Влайчо. Последния е “в болнични” от казармата. Бил се обринал нещо според официалната версия. Явно лекарката го е харесала и му е казала, че малко движение извън маршировките ще му дойде добре...
Стигаме лифта, хващаме си котвичките и пак нагоре. От колоните бичи яка музика. Роско (единия лифтаджия) нещо се бори с едно малко тракче да поогази снега. Безнадеждна работа... А ние сме общо 10-на човека – нашата дружинка, един друг фен на дълбоката пудра с готина бяла каска (майстор на невероятни падания и измъквания от тях), жената, която винаги си е тук (така и не научих името й за толкова години) и още двама-трима идващи и отиващи си...
Мъглата няма никакво значение. Камъни не се виждат, клековете са съвсем малки, единственото, което е необходимо е да се кара бързо и с готовност за поемане на още по-дълбоки навейки. Е, има понякога “закотвяния”, но и това е нормално.



Боянее, пращай снимката на K2 и почвай да говориш за пари...

Боян се бори с дълбоката пудра

 

Спираме от време на време за по глътка ободряващо топло чайче (коклко съм доволен, че се сетих да сипя и малко червен ром за аромат) и продължаваме.
Забравил съм снощното мръзнене на лифта на Лалето. Бяхме се качили и ние на “нощно”, но късмета ни така сработи, че лифта се счупи. Доста си повисяхме при минус петнайсет докато персонала се реши да прежали малко нафта и да ни извлече с агрегата.
Но сега ми е топличко и сухичко (Борка, благодаря за информацията за термо бельото, оказа се страхотно) и съм готов да поря ли поря леката пудра...
От време на време ми се налага да провеждам кратки разговори. Звънят хората, няма как да знаят къде съм и какво правя.
Емо: “Звънна ли на доктора?” - “Не?” -“Ами какво чакаш, хайде де” -“Добре де, чакай само да се отрия от снега и звъня”
или Борката, който в този момент работи: “Ало, как е там”- ‘Яко” – “Колко яко” – “Много” – “Ейй, как завиждам. И аз се качвам утре”
Още глътка чай и пак нагоре. За миг мъглата се поразкъсва и решаваме да посетим и склоновете на “Боби”. Грешка. В долната част затъваме при сняг над кръста и не можем да се поместим. Изглеждаме наистина абсурдно. Нанадолнище, а не можеш да мръднеш. С доста ръчкане успяваме да потеглим леко. На по-големите наклони съм като снегорин, който се движди с 200 по снежна магистрала. Поря лекия сняг и летя надолу. От чиастачки няма нужда, снежинките са толкова леки, че не полепват по очилата и сами си отлитат след миг престой върху тях. Понеже съм хитър (а и малко болен) карам с неопренова маска и по тази причина и дишането не е проблем. Иначе и затова трябваше да мисля.


Косака пори

И Влайчо също
Като във вица с мутрата, която си имала запис на уолкмен: “Вдишай, издишай, вдишай, издишай”. И тук е нещо подобно – трябва да са напрявляваш дишането според завоите. Бъзикаме си се ние, ама ако продължава така ще взема да си сложа в раницата и един шнорхел?. Защото днес не е първият такъв ден за сезона. Само преди седмица на Мальовица “разцъквахме” с Борко и Боян дълбокия сняг около пистата. А в събота (на следващия ден) ни се налагаше отново да мислим по описания вече начин: “Вдишай сега и дръж.... а, сега издишай бързо, пак вдишай и се приготви за потъване в снега” Мястото беше Банско.


Момент да помисля накъде да се движа. Аз

Косьо. Дебелите ски помагат от време на време да се изплува
От началото на този сезон имам нова стратегия за посещенията си в “най-модерния ни курорт”. Прекомерната пренаселенеост и ударните цени ме накараха да се позамисля за смисъла от това да бия 200км път и в крана сметка взех решението да посещавам района само в наистина “сериозни дни”. Или пък да се отправям навътре в невероятно красивата планина Пирин. Поне да я видя и запомня такава, каквато сме я наследили от хилядолетия преди поредния “инвеститор” да реши, че думите “резерват” и “парк под егидата на ЮНЕСКО” значат перфектни възможности за добив на едра строителна дървесина, строежи на лифтове и стотици хотели. “Екотуризъм? Това нали беше 5-звездни хотели с по 1000 места, барове и така нататък?” Стига размишления за тъжното ни настояще, невероятния икономически растеж и просперитет, които ни очакват.
Денят беше Събота, времето – облачно, мъгливо и с мощен снеговалеж. Въпреки че пристигаме на пистите в 13:00 не сме отчаяни – време има. Йоанка малко ми се цупи, че нямало слънчице, ама скоро и тя се зарива в пудрата и започва да вярва на думите ми: “Карай, карай, че следващия подобен случай може да е чак след седем години”.

Боян, в търсене на свежия сняг в района на Мальовица

Борко се наслаждава на мальовишките снегове
Давам оценка на ситуацията 8 от 10. Щеше да е 9 от 10 ако нямаше толкова много хора навсякъде из тихите и спокойни едно време гори. Ние обаче си караме с Ботката и се наслаждаваме на снаг над кръста, бързи завои и зариване до гърди по стръмните склонове между вековните бели мури. Дали някой от инвеститоерите знае, че такива дървета има само на балканския полуостров. А на такава възраст само и единствено на Пирин. Никъде другаде по света. И че това е “природен капитал”, който след години може да носи много повече пари ако съумеем да го опазим.

Ботката кара покрай вековните мури на Банско

Ботката, дълбокия сняг и незабравимото каране
Продължаваме надолу. На пътеката се засичаме с други от “обичайните физиономии” за такива случаи – Стефчо и сестра му Люба от Благоевград, Владко сноубордиста, Крис (германеца-българин, който си прекарва всяка зима тук). Разказват един през друг истории – как карали във вторник, каква лавина паднала през “Горски улей” в сряда, каква лавина съборил Венци сутринта във втори улей и така нататък.. Слушам ги и си спомням стотиците спускания заедно през преишните години. Тогава тези хора бяха от единиците, бяхме заедно по лифта, засичахме се на пътеката, поздравявахме се и си разпрявяхме подобни истоии вечер в малкия и уютен бар “Base camp” на стария планинар Любо-Кенан. Когато Porter Fox (редактор на Powder magazine) се отзова на поканата ни, дойде тук за първи път и видя всичко това ни се усмихна и каза: “Ваинаги съм искал да попадна в някой от невероятните американски курорти през 70-те. Ето, сега тук успях да усетя тази изгубена атмосфера. Един бавен лифт, малко хора, много сняг и невероятна планина”. На следващата година същият човек беше тук с група “профеционалци”, за да пишат история за Powder и снимат филм за TGR (Soul Purpose). Вече имаше много лифтове, още нямаше хора, но те знаеха какво ще се случи и само ни казаха: “Карайте колкото можете”. И карахме. И продължаваме.

Наско май се кефи...

Йоанка вече е забравила, че няма слънце
Накрая на деня се събираме с друга БАССЕС дружинка – Иво, Венци, Наско и Надя. Отправяме се за едно последно и голямо спускане през “горската просека” – класическо невероятно маршрутче. С много, много пудра, скокчета, изненадки и всичко друго, което един фриирайдър може да поиска. Един по един хората се зариват до уши, дълбаят завои с голяма скорост, гмуркат се и изплуват. Сърдити няма. Йоанка е забравила за липсата на слънце, Надя е забравила за малкия опит в дълбок сняг, карат ли карат. Ни е с Насо сме се въодушевили и скачаме от всякъкви релефни формички, които дават възможност за това. Приземяванията не сме ги оглеждали и има и някои “паркирания” на равни попивки, но в този сняг това не е от голямо значение...


Наско се губи в дълбокия сняг

Следващия ден, неделя, 23 януари 2005 е кристално ясен и приятно студен. Бойната група от нашата квартирка е станала раничко и в 8:30 вече е в лифта и ръфа топли банички. “Традицията повелява” както се казваше в една реклама.
Пудрата горе е лека, но за съжаление и съвсем леко слегнала. Мечтата ми да повторя “денят Х”, да карам изцяло под снега и да дам с усмивка на лице оценка 10 от 10 не се сбъдва. Но пудрата е лека и неогазени терени има много. Правим спускане след спускане и запечатваме невероятното усещане в “черните кутиики” – да си има да си спомняме, когато снегът се стопи пролетеска и късите полични тръгнат из улиците софийски... Малко ми секва дъха, когато виждам каква лавина е паднала в Трети улей. Нов материал за дисертацията, но и ново напомняне, че в планината “шега не бива”. Затова сме опаковани в лавинни предаватели, раниците са натъпкани с лопати и сонди, организираме лекции, издаваме книги... Жалко, че все още много хора са с идеята “мен лавина ма ни лови” и не се интересуват от въпросните възможности за образоване.


Денят е неделя, 23-ти януари 2005г, времето - кристално


С Ботю разгряваме с няколко бързи спускания...


Нагоре към последното спускане за деня

Изтръпваме като виждаме каква лавина е падала през 3-ти улей

 

15:30. Петък, 04.02.2005г. Издрапали сме през Платото и почиваме над гората на “Комините”. Улеят по обясними причини ще го заобиколим от длаеч.
Хапваме 2 поротокала, разпилявам корите за “животинките”, пийваме по глъка чай и потегляме надолу. По брезите неподвижно стои лека и нежна снежна покривка. Надолу е все бял и лек сняг с две следи - на Марто и брат му. Преди час са минали от тук. Пак не успяхме заедно да се спуснем от тук, но като че ли го чувствам до себе си. Така съм свикнал на хубави места и в хубави моменти да сме заедно. Поемаме въздух и един по един се потяпяме в нежната бяла покривка. Завой след завой, заобикаляне на заснежени смърчове, провиране под увиснали малки букчета, душата ми просто пее. След малко равно по пътечката пак поемаме през букова гора. Толкова рядко имаме възможност да караме тук. Всеки завой е като ново спускане – толкова различно и изненадващо.


Началото на гората, 04.02.2005г., Витоша


Боян

 


Боян в буковите гори

рядко имаме възможността да караме в такива условия

Десетина минути по-късно сме на дъното на бялата планина. Разказваме си весели моменти и товарим ските по колите. За да се спуснем в сивата София, да се разплуем на канапетата пред телевизорите, да пием топли чайчета и се усмихваме налудничево при спомените за невероятнните дни през отминалата седмица.


През нощта из въздуха пак започват да летят леки огромни кристали.

Момчил Панайотов, София, 05.02.2005г.
Powder to the people!


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:голямата пудра в началото на Февруари 2005-та
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил