Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

До Шамони и обратно или как да смачкаш 2000 км път и да покараш малко ски

разказ на Момчил Панайотов за едно мечтано пътуване до големите планини на Европа.

И така, някъде през Февруари ми се обади Тодор и ми каза, че планира след участие в едно от състезанията по ски алпинизъм да отскочи до Шамони с цел не да тренира, а да кара ски за удоволствие. Спомена за някакви улеи, някакви големи склонове и ме попита дали искам и аз да пътувам. Дали искам да отида до Шамони ли? До онова малко градче в подножието на Мон Блан с огромните бели склонове? Е, все пак не съм луд та да откажа...
И така, през останалата част от сезона си мислех само за това, как дори да няма добри условия за ски у нас накрая ще отида до Шамони и ще се “разбия” от каране. Седмиците се нижеха, очакваният голям пръхкав сняг така и не идваше (или падаше и изчезваше за ден-два) и мисълта за голямото пътуване все повече гъделичкаше скиорчето в мен.
20-ти април. Както винаги не съм си подготвил предварително багажа и летя с колелото в опит да събера необходимите ми неща. Тодор трябва да ме вземе около 2 часа. Вече е един, а багажа още дори не е нахвърлян върху леглото. Е, поне имам опит в това отношение и от момента, в който откривам “Сезона на тъпченето на раницата” до момента, в който съм приключил с тази операция минава само час. А и Тодор си закъснява порядъчно...


Изгрев и навлизане в "Авропата"

Най-накрая ми звънкат и започва голямото товарене на колата и посещението на БИЛЛА. Основната закупена храна е бира... Е, поне ще си имаме. Ще си имаме ли? Още с качването в колата друзята отварят по кутийка и аз не мога да изостана... Та по този начин само след ден-два ще сме изчерпали запасите и ще се наложи да пием евтини (за тяхния стандарт) френски бирички.
Но да се върнем в Булгаристан, защото още сме там. Това го чувстваме особено много на границата, където имаме късмета да хванем смяната на дежурствата и сме принудени да прекараме час и половина сред типичните летящи боклуци. Изчезват още бири...

Сърбия. Тъмница и дупки.
Осветено OMV, усмихнати продавачки, кафе (по-добре сервирано от колкото в БГ), пак тъмница...
Хърватско. Европейци ли? Това го забравям още като чувам “Братрко, за кафе няма ли да дадеш нещо?” от служителката на магистралата. Ти да не си луда? Не стига, че си плащаме толкова много, та и ще просиш за кафе? Колегите са имали доста опит в този дух и са се заклели отдавна, че по хърватските магистрали и бензиностанции пари ще оставят само в краен случай.
Словения. Проспивам я. Будя се за изгрева и подхващам в японски стил: дигиталния апарат снима ли снима. Момчетата ми се смеят, ама нали после истории трябва да се пишат и снимки да се показват.
Италианската граница я минаваме лесно и се гмуркаме в лудото движение на Италия. На газ-станцията се убеждаваме, че имаме проблем – бутилката е празна, но не ще да поеме ни литър евтин пропан-бутан... Подкарваме нататък и аз се захващам да пиша sms-и със зовове за практични съвети. Веднага получавам един от кръстника: “разглобете винтилите и прегледайте клапаните!”. Асенка, ти да не искаш да ни арестуват?!
Продължаваме на бензин. Добре, че в Швейцария ще е на цена като в България. Държавна политика – газ няма, нафтата е по-скъпа от бензина, а А98 е по-скъп от А95 с няколко стотинки...

Италия - много сняг в планините.. и много слънце в долините. Тодор и Майсторчето.

На север от Милано става все по-красиво. Навлизаме в планинските долини и апарата се задъхва. Връх ту от ляво, ту от дясно. Навлизаме в тунели. Широки и осветени. Скоро ме хваща клаустрофобията – просто за 30км на дали сме изкарали повече от 2 извън тунел... За щастие се отделяме от долината с лъскавото езеро Комер и тунелите спират. Целта е малко градче с фабричка за спортни трика. Естествено фабричката е в обедна почивка. Градчето обаче е невероятно красиво и с удоволствие се разхождаме. Зеленина, цветя и върхове с много сняг над нас... А, и е доста топличко. С удоволствие “щъкам” по къси гащи. За първи път тази година... Взимаме триката (много са смешни) и отпрашваме към автономната област Ливиньо. Тъй като тя е високо в планината и картофи не могат да се гледат хората са решили да е леко безмитна. Та по случая е доста по-евтино от колкото в другите околности. Нашата цел е да заредим гориво и да купим хляб. Палтата по магазините нещо не ни грабват интереса. Същото важи и за лъскавите часовници, огърлици и пръстенчета. Извинявайте момичета, просто пътуваме с кола, а не със самолет и пари за такива подаръци няма... Продължаваме към швейцарско.

 

Първо плащане за тунел. Просто прохода е затворен. А тунела си струва – тесен, дълъг и страшничък. Представям си за миг сцената с горящата кола в него и тръпки ме побиват. Измъкваме се и достигаме граничния пункт. Той е малък и явно митничарите не знаят много, много къде е България,. Известно време се чудят дали имат безвизов режим с нас. След кратка консултация помежду си решават да ни допуснат до страната на банките и после ще ви кажа на още какво... Потегляме през долината на Сейнт Мориц и скоро го достигаме. Първото ми впечатление е отчайващо – лъскави огромни хотели и малко терен за ски. Скоро обаче се откриват още планини. Много планини. И още много планини.... Е, май не е лошо тук да се кара. Ще го впиша курорта в списъка “Къде да карам като спечеля милионите”. Засега само снимам и гледам. Губим за малко пътя, но пък за сметка на това се озоваваме на най-лудия път на смета. Завой след завой разположени един над друг. Една огромна серпентина... Може би на 50-тия завой загряваме, че няма начин чак толкова да се спускаме и обръщаме. Вече съм разбрал още нещо за Швейцария. Тя определено е страната на Subaru. Покрай нас летят всякакви модели на здравата марка. Имам чувството, че 60-70% от колите са Subaru. Добра кампания са направили в района явно...


"Скромните" планини над Сейнт Моритц


Лека по лека потъваме в швейцарски мрак и след дълго каране по пътищата около градчето Chur (четете го както искате, на български не мога да го напиша, че и деца влизат в Internet) осъзнаваме, че малко сме поели в лоша посока. Не, че не е вярната, ама проходите са леко затворени. Което значи доста обикаляне. Нейде около 1 на Тодор му писва и кове спирачки. Никой не го пита защо – вече хъркаме сгънати на две на седалките.
Изгрева ни заварва на прохода Фурка. И той е затворен, но има влакче на което си товариш колата и то я прекарва през поредното 20 километрово тунелче. До тук вече съм се убедил и в още нещо – Швейцария е и страната на тунелите. Тунел след тунел... Явно са любители на дупките. Не само в сиренето... Влакчето е плашещо. Лети клатейки се по едно дълго нанадолнище и аз не знам на колко метра под земята... Пак си представям картината с горящи коли... Разбирам защо не продават газ. Не че бензина не избухва лесно де...
След тунела навлизаме в дългата и красива долина Вале. От тук нататък ще се движим все по нея с малки отклонения.
Забравих да обясня в какво състезание ще участват спътниците ми. Нарича се Patrouille des Glaciers и май се превежда като нещо от сорта на “Патрулите на ледниците”. Наистина са патрули. Защото се организира от огромната военна машина на Швейцария (а с други думи и от всеки швейцарец). Името на състезанието е нещо като парола - ако си участник и го кажеш хората те поглеждат с уважение и границите се отварят... Това е така, защото състезанието е смазващо – представете си за една нощ да се пробяга със ски разстояние от сорта на Предел – Безбог. По ледници. В студ и мраз... Та това обяснява, защо отборите трябва да са много натеренирани, да имат голям опит от каране на ски във висока планина и особено да са готови да спазват армейски ред. По време на състезанието се прави обща денивелация на изкачване от “скромните” 4000 метра (все едно Банско-вр.Вихрен 2 пъти). Та. Решаваме да отидем до единствения пункт, в който състезателите могат да получат подкрепа (течности и храна) – долината Ароа.

Входът на приказната долина Ароа и дъното на долината. Или поне част от върховете...

Ароа е приказно място. Дълбока и дълга долина с китни зелени полянки, пирамиди като в Мелник (но много по-малко и малки), красиви алпийски къщички от дърво и големи бели върхове. Самото курортче е скромно – няколко безкрайни и завиващи влека тип “Помагалски” и една неработеща гондолка. Ние обаче сме толкова схванати от дългото пътуване, че с нетърпение слагаме ските и хукваме нагоре. Планината е невероятно красива и с удоволствие се катерим. Спускането е също хубаво – няма пръхкав снежец, но все пак има наклонче и не е късо. Измиваме краченцата е местната рекичка и пак на колата. Целта е всеизвестния курорт Цермат.

 


Булгарише в Цермат - натоварени като магарета. А колички са направили хората:) Е, не е грозно място Цермат...

Цермат е “град, свободен от бензина”. Това ще рече, че колата се оставя в градче по-надолу в долината и за курорта се продължава с влакче. На това влакче умните хора си качват багажа на колички. Ние обаче сме българи и не сме се подготвили с монета от 5 франка (каквато е необходима, за да се вземе количка) и си влачим багажа. И за електрическо такси излишни парички нямамеJ Та, Цермат е наистина красив. Малки улички, облицовани със старо дърво хотели (швейцарците са уми хора и добре знаят, че пари се правят със стил, а не с 10-етажни хотели тип “панелка”) и Матернхорн над всичко. Имам чувството, че се разхождам в картичка или по опаковката на шоколад. А, кравите не са им лилави. Лъжат на рекламите:) Като нашите крави са си а и така си миришат...
Докато момчетата се записват за участие в състезанието (а това става до гробището!) и получават официалната радиостанция (тежи поне 10кг и е огромна, а това е абсурдно за състезание, в което всеки грам се редуцира) и лавинна лопата тип “уголемен шансов инструмент от българската армия” аз изучавам картата на ски курорта.

 


част от ски курорт Цермат - лек терен, някои не-лоши възможности за извън-пистово каране и много гледки към Матернхорн

Планът е съставен – един лифт и една гондола за общата цена от 28 франка (1 франк е около 1,3лв) и после пеша малко. Картата ми е скъпичка (52 фр.), а и не ми се струва, че пистите си струват. Прав се оказвам. Пистите са интересни преди всичко с гледките към Матернхорн. Как да е - с малко ходене ( и поставяне на личен височинен рекорд) съм на 3200 и се любувам на гледката към италианския курорт Червиня. Ако си купите от скъпите ски карти можете да карате и там, а изглежда това си струва. Отпочивам си добре и “разцепвам” малкото останал пръхкав сняг. В долната част на курорта снега е доста мокър, но поне навъртам 2000 метра спускане. Част от тях по “затворена” писта. Да ходят да видат българските работници в курорти какво значи затворена писта - сняг колкото човек иска и само няколко черни петънца...
Спускам се в градчето и се отправям към хотела, в който са настанени момчетата. Докато те са на техническа прес-конференция (в църквата:), аз се размазвам във ваната... Ех, че кеф. Към 11 вечерта се отправям към гарата натоварен като магаре с багаж. Навън цари оживление и веселба. Старта на състезанието предстои. От 11:30 до 2:30 (това през нощта) ще стартират на групи състезателите. Нашите са в групата на елита и ще стартират много късно. Аз пък имам влак да гоня и после до Ароа да шофирам.
Добре, че пътищата на швейцарците са страхотни и не се усеща пътуването. Нейде към 2 съм в Ароа и решавам да се поотпусна. В 6 трябва да чакам момчетата зареден с Isostar и сандвичи.
Към 6 момчетата още ги няма. Елита минава и заминава, по-слабите се строполяват и отказват, а нормалните хора хапват и пийват за малко и пак продължават.
Нейде към 7 и нещо се появяват и нашите. Направили са слаб и бавен старт и не могат още да наваксат. Изглеждат ми добре поне... те потеглят, а аз хващам пътя към Вербие.


"Патрулите" са наистина голямо състезание. Стартът в Цермат - много хора, камери, телевизии и оркестър... Финалът във Вербие - пак много хора по улиците, викове "Браво", "Але, але (давай)" и много усмивки.

Вербие ме посреща със страшно стръмен път и задръстване... Успявам да паркирам (с помощта на услужлива въз-пухкава полицайка, която любезно ми посочва място) и се втурвам да разглеждам. Много хора, които приветстват финиширащите, хубави къщи, мъгливо време и страшно много млади хора. А това значи и някои много хубави момичета.... Опитвам се да снимам небрежно една за да покажа и да ми повярвате, ама апарата изключва и не успявам. В следващия миг вече си е врътнала чипото носле и е отпрашила на някъде с не по-лошите си приятелки... Поседнал на пейчица чета книгата за Зорбас гръка и очаквам нашите. Не съм си позволявал такава почивка от много време. В един момент получавам sms, че ме чакат зад финала?! Да съм ги изпуснал? Не вярвам. Скоро се разбира – организаторите заявили, че се е повишила лавинната опасност и прекратили участието на доста отбори. Една минута разделила нашите от участие – прекъсване. Позната история (тази с лавинната опасност). Имаш някакво организационно проблемче и обявяваш лавинна опасност. Така природата е виновна и организаторите са си ОК. Нашите са безкрайно разочаровани. Минута само и са щели да продължат. Нали знаете какво е в главата на човек в такива случаи – “ако не бях се обърнал тук да погледна и щях да успея....”
След скромно хапване сред лудницата (1000 патрула от по 3-ма участника са си много хора) хващаме пътя. Майсторчето и Ники към София, а аз и Тодор към Шамони.
Ееех Шамонииии, чакай ниии....

Прочетете и част 2-ра - "Истината" (2d part of the story - Chamonix)

п.п. Извинявайте за малката анархия в подредбата, но с много снимки в една страница винаги стават обърквания. Особено при наличието на толкова видове браузъри и монитори:(


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:До Шамони и обратно
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил