Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Дългото очакване май най-накрая е на път да свърши. В планините силния южен вятър започва да отслабва. Десетките проверки на всички възможни прогнози показват само едно - сняг в планините. Не много, но все пак нещичко. Е, за изстрадали скиори като нас и това е достатъчно. Стига сме се теглили само зад колата по заснежения мальовишки път. Време е за няколко истински завоя.
На обсъждането за потенциалния район за ски се дават малко логични предложения. Просто никой не може да се сети къде може да се кара без да има дори 20см основа. Най-накрая се съгласяваме да се отправим към Белмекен. Там поне е доста тревисто и със старите ски ще става.


29.12.2004г., 08:30, студено и облачно. Натоварваме се на Пежото. Първоначалния екип беше към 5-6 човека, но лека-полека се редуцира до 4-ма. Обичайното. Нищо, важното е, че вече сме "On the road again", ските са на багажника и изгледите са добри.
Пътуването протича в нормалните приказки и слушане на яка музика.
На Юндола сняг няма.
На Куртово се появява първата киша.
На хижа Смирненски въжетата са метнати зад колата и Иво и Геша се теглят. Снега е малко, но все пак е нещо.

дружинката - Вельо, Момчи, Иво и Геша. Естествено, че няма да се къпем...
След язовирната стена ситуацията е доста по-добра. Снега е все повечко. А и започва да вали.
След кратко посещение на спортната база се оказва, че там няма къде да се спи. Правят ни оферта за някъкви "бараки". Приемаме я, няма да спим на открито все пак.
Оставяме колата на язовирната стена и потегляме нагоре. Нормално (с колани на ските) са екипирани само двама -Иво и Геша. Аз тъй като съм умник и съм си раздал за пореден път екипировката ще газя в снега. Компания в несгодата ще ми прави Вельо. Още първите крачки показват тежките мигове, които ни очакват - недостатъчно твърда кора. Стъпваш върху нея, издържа секунда и пропада. Ад. Много скоро сме изплезили езиците. На всичкото отгоре склона е безкраен и полегат. Ходиш, ходиш (или лазиш) и като погледнеш назад се оказва, че не си качил нищо. Все пак се успокоявам, че като за първо каране не мога да имам много претенции. А и е добре да понапрегнем залинялото тяло.
Мъглата се сгъстява, а вятъра засилва. Много скоро се движим само по усет. Язовира също не се вижда. Идеята ми за снимки на фона на водата (стил "а ла фиордите") пропада.
Към 4 решаваме, че е крайно време да се спускаме. Мъглата е гъста и се различава трудно къде е наклона. Успявам единстено да видя, че се намирам над късо стръмно склонче. Новият сняг е доста нявят и не ми вдъхвеа доверие. Решавам да направя бърз завой и да спра над скала. Неприятното ми чувство по отношение на снега се оказва вярно. В момента, в който спирам над скалата виждам, че снега зад мен се раздвижва и потегля надолу. Малка дъска. Раздвам се, че не съм в нея. Колкото и малка да е може лесно да те прати в някоя скала, а както добре знаем от опит те са доста твърди.
Остатъка от спускането е по-добро. Наклона намалява и опасност от нови подхлъзвания на снега няма. Вижда се достатъчно, за да избягваме малките ледени полета и да се движим по мекия сняг. Доброто старо усещане. Почти бях забравил колко е приятно:)

Норвегия ли?

Дали ще клъвне пъстървичка ако заметне Иво в тъмните води зад него?

След много завои по дългите леко наклонени полета стигаме до пътя над язовира. Оказва се, че все пак не сме качили толкова малко. Времето обаче е напреднало и е почти тъмно. Плъзгам ските и не мога да спра да се наслаждавам на гледката - тъмните развалнувани води на язовира под мен, снежните навейки над пътя, чезнещите в полумрака напред жици на електическите стълбове. Като странна комбинация от разказ на Елин Пелин и Джек Лондон. Вятърът навява сняг и следите на движещите се пред мен Иво и Геша почти са затрупани. А са минали от тук само преди минута.
Колата достигаме почти по тъмно. Ситуацията вече е сурова. Вятърът е толкова силен, че вратите и капака на багажника се държат отворени трудно. Криво-ляво изстъргваме леда от прозорците, наблъскваме раниците и ските в купето и потегляме.
Намирането на подслона се оказва по-сложно от предвиденото. След няколко разходки до спортната база, доста бутане и лутане в тъмницата най-сетне намираме бунгалцата. Очаква ни изненада - приятни стаи, хубава столова и добри хора. Скоро сме поседнали на масата и се наслаждаваме на ракийката и невероятната трушия на бабата на Иво. Изгладнели сме като вълци и неусетно поглъщаме доста голямо количество от предвидените за Нова година лакомства. Заедно с една бутилка вино и ракийка. Идва време и за поредната хубава изненада. Нали си е спортна база и има и сауна. Е, не можем да откажем на предложението да комбинираме горещата като пещ сауна с овъргалване в дълбокия нов сняг навън.
Попляскваме се с дъбови клонки, потим се и филосовстваме за благините от живота. От време на време Иво залива нажажените камъни с вода от малко канче и става нетърпимо. Добре, че сме си млади, иначе да сме се гътнали отдавна от непоносимата жега. И от скоковете в снега...

халти върти завои

Спим като "къпани" за да се събудим облени от слънчева светлина. Планината е приказна - облаците се разкъсват на билото за секунда, за да видим заскрежените скали. Сенки се гонят по огромните бели склонове. След кратка, но съдържателна закуска най-сетне и ние започваме нашата "тренировка". А ски бегачите са по пътеките още от преди час. Нищо, нас никой няма да ни праща на олимпиада и няма защо да си даваме повече зор от колкото ни се иска.
Тъй като програмата за деня е тежка решаваме да си изберем по-къс и близък склон. Качаваме го на един дъх. Все пак си е друго да е хубаво времето.
Време е и за първите 'истински" завои - в ясно и хубаво време, равномерен пръхкав сняг и добър наклон. Спускането е кратко, но много, много приятно. Ех, защо ли трябва да си тръгваме.
Все пак използваме и миговете на отдалечаване от това красиво кътче и пак се теглим зад колата. Този път в дълбок сняг.

И така - "отново на пътя". Разговорите са весели и приповдигнати, музиката се лее и километрите чезнат зад нас. За кратко се спускаме в топлите и слънчеви низини, за да потеглим отново нагоре към планините. Района на Боровец е затрупан от сняг. Естествено (и както обикновено) пътя е в кошмарно състояние. В самия "курорт" е 20-30 см киша, лед, и какво ли още не... Направо ще ги стигнем та и подминем швейцарците в туризма... Добре, че нашата цел не е в района.
Отново се спускаме към низинте. Или всъщност към голямото самоковско поле, от което както занем като "копаш кампир" правиш милиони... Оставяме Геша на мръсната спирка (той незнайно защо държи да се прибере в София) и продължаваме по пътя. Залез, гледки, снимки и скоро пак сме в планината. И района на Паничище е затрупан.


халти хвърка

Последни спирачки за деня и се паркираме в снега над хижа Пионеркска. Телата ни са вцепенени от дългото возене и никой няма идея как точно ще се качим до хижата. "Голгота? Това в земите Юдейски ли е или в подножието на Рилските езера?" Това си мислим докато се влачим по безкрайния баир. Десет крачки и почивка. Трудно потегляне, болка в мускулите, още 10-20 крачки и пак почивка. И така много пъти. И дълбокия сняг около пътя не може да ме зарадва в последните тежки метри.
В хижата както можеше да се очаква е лудница. Врява, крясъци, писъци и какво ли още не. Ние сме забили поглед в чиниите и часове наред не можем да спрем да се наливаме с течности. Едвам изчаквам и Йоанчето да пристигне (нейде към 1) и "захапвам чаршафите".
Сутринта е вълшебна. Ясно, с малки облъчета. Прогнозата е за хубаво време сутринта и сняг следобед. Идеално...
Лифта няма да работи, то си е ясно. Слагам коланите (Геш, мерси много че се смили над мен и ми ги даде да ги ползвам) и потеглям бавно нагоре. "Тегавинка", но поне е много красиво. Скоро получаваме доказателство за годността на метеоролозите ни - времето се изяснява още повече и небето става кристално синьо.
Пускането?
Фантазия. Лек пръхкав сняг, никъкви следи, перфектен наклон. Иде ми да викам докато превя завой след завой. Естествено, че се качвам за втори път. И жалко, че не са останали сили за трети...

 



Теглене на новогодишните късмети. Я, те всички били хубави...

прескачане на огъня - Иво

Новогодишната вечер е малко по-различна от обичайното. Около 22ч. токът спира. "For long" както казват 'хамериканците. Свещичките създават романтика, но и някак си угасят настроението. Е, настава веселба около големия огън пред хижата, салтата на Иво над него, вселите снимки и т.н. Жалко само, че хората с "магньета" уважават повече сръбското пред химна и обичайното дунавско хоро. Това не ни пречи да го изиграем без музикален съпровод.
Малко по-късно се "изнасям по бели гащи" За мое нещастие трябва да съм на крак в 5 сутринта, а в София в 8. На работа... Цената на тези "откраднати" три почивни дни е такава.
В 5 в хижата е като на остров след цунами - не се чува "ни стон, ни вопъл". Само една женица си помисли, че е много пияна и и се привижда екипиран скиор в 5... За това пък нощта навън е прекрасна. Огромна луна е обляла със студена светлина белите склонове. Слагам ските, нахлупвам каската и потеглям наголу. Със сигурност това ми е най-ранното каране. И надали друг път ще прявя завои в 5:30 сутринта... Но е красиво, много красиво.
Остатъка е пак "по пътя". С хубава музика и добри спомени за още едно прекрасно изживяване в красивите български планини с хората, на които държа.

М.Панайотов


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:Нова Година 2005
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил