Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

За едно весело изкарване на Рилски езера...

И за едно красиво спускане

Първо действие: пристигането

Всички са потеглили към езерата сутринта. Аз и Йоанна обаче сме прекарали три много хубави дни в района на Банско и пристигаме на хижа Пионерска по тъмно (след цял ден каране на Добринище и задължителния обяд в "Орлово гнездо"). Започваме да си гласим раниците за двата часа нагоре и изведнъж: моторна
шейна. Та ситуацията в един момент стана такава: Пълен мрак, ние се мотаем около колата, а към нас е насочен фар на моторна шейна. Трима хора (тези, които са с шейната) нещо човъркат по един джип... Бая се стресирахме. После се оказа, че са си загубили ключовете от джипа, а на всичкото отгоре и другата им кола е заседнала в снега по надолу. Другата кола се оказва огромен и тежък Мерцедес и бая мускули влагаме докато го измъкнем... Е, човек като направи добро понякога му се връща. На нас ни се върна така: след около час сме
отново с раници на гръб и се каним да потегляме нагоре. Отново се появява шейната. Спира и чуваме: "Ако искате да ви дръпна нагоре" Е, има си хас да не искаме. Три минути по-късно шейната лети нагоре, а аз и Йоанна се плъзгаме със ските зад нея. Скоростта е почти такава, каквато развивам когато се
спускам надолу. Само че сега е нагоре... При това е тъмно, пътя се вижда само от фара а и през цялото време ни бомбардират снежни топчици от шейната... 10 минути по-късно се хилим на дружината в хижата.

Действие второ: Веселбата
01:30. Борко влита с шут и рязко изсвирване в стаята си. "Ставайте всички!" Марсо уж спи, но се изправя като навита пружина. Само дето не козирува.... Изпълнението е придружено с бенгалски огньове и скачане по леглата. Колева нещо ни кълне изпод завивките си...
01:45. Иво джамбазина иска да кара ски в коридора. Някой поставя условието: само ако си гол. 30 секунди по-късно в коридора има гол скиор само със ските на краката... Момче и момче минават и гледат втрещени... И аз щях да гледам така ако не бях си пийнал... Иво Алтънов пък е готов да се обръсне "от - до" ако някой му подаде самобръсначка. Добре че не намираме. На следващата сутрин се разказват истории...
Ние обаче сме свежи като кукуряци и се отправяме към неизследвани улеи. Целта е тясен улей с леден праг, за който си мислим от години...

Действие трето: За СПОРТА
След 3 часа много приятно ходене се подреждаме на скалата над улея зловещ. На първо виждане нещата не изглеждат много добре. Стеснението се губи зад голяма скала. Блести лед... Снега не е еднороден и аз сериозно се замислям относно това, в какво състояние е... Решаваме да починем и тогава да помислим. А почивката и раздумката под галещите лъчи на слънцето са толкова приятни... След 20-на минути все пак се оправяме, връзваме Илиан с въже и тестваме склона. Добре е. Аз решавам да вляза в улея малко по-отстрани и да снимам следващите хора. Едвам успявам да се наглася и покрай мен един по един профучават Илиан, Емо и Геша. Надъхали са се. Събираме се на скала над стеснението и Илиан потегля надолу. Не се вижда нищо. Чакаме напрегнати докато не се чува: "Прага е ОК". Малко по-късно виждаме, че Илиан прави дълги завои в основата на улея. Значи наистина е ОК.... Ред е на Емо. Аз ще съм след него и затова минавам да го гледам. След като скача прага се забавя малко и изчезва с дълги завои надолу.
Най-сетне тръгвам и аз. Тесничко е, снега малко спъва а и се сипе доста. Имайки в предвид какво има малко по-надолу карам доста внимателно. Достигам прага и за моя радост виждам, че снега наистина се държи доста стабилно на леда. Приземяването също не е твърдо. Замислям се за секунда, поемам въздух (по принцип е грешка) и скачам. То не било трудно.... Ама след като си се приземил... След мен е Геша. Снимам го и продължавам надолу. След като се събираме на езерото се обаждаме по станцията на момчетата горе и им даваме "зелена светлина" С други думи: вече сме долу и няма нужда да се притеснявате. Можете да тръгвате към вашия склон. Тяхния склон е по-широк от нашия и изглежда е с по-добър сняг. Как ми се ще и аз да съм горе за още едно спускане. Малко по-късно всички са долу и след кратки хвалби колко добро е било си поемаме обратния път към хижата. Събираме се отново на хълмчето над старата хижа и се отдаваме на дълго любуване на гледките. След това се спускаме по стръмно склонче с хубав пръхкав сняг до долното езеро, където Иво е щастлив, че все пак е хванал някаква рибка (доста миниатюрна) през издълбаните в еднометровия лед дупки.

Действие следващо: Почивката
Вечерта: по-спокойна от предишната. "Уморените лъвове" почиват. Обсъжда се име на улея (така де, няма да го описваме като :"ония тесния отсреща ама в другата долина...") Май най-добре звучи Icefly (нещо като "леден полет").
Е, освен почивката има и малко "заря" с пиратки по случай настъпването на 3-ти Март (заради която Киро ни се
скара и каза да пазим тишина, защото хората "спиат". Не разбрахме дали спят
или пият...)

Дейстие последно: Ден последен
3-ти Март. Национален празник. Ставаме трудно. Денят е великолепен. Само за полети с хеликоптери на президенти... Ех, да имахме и ние един хеликоптер под ръка... Като нямаме се налага да ходим пеша. С Илиан сме си харесали едно улейче, което никой още не е "уважил". Около 11 сме над него. Йоанна ни придружава.Не за да се мъчи, а за да се любува на гледките. А тях си ги бива. Улея се оказва много красив. Над него има силно надвесени жълти скални тавани. "Опущаме" го и се излягаме на заслужена почивка пред хижата. Около 1 се събираме вярна дружина (Момчи, Илиан, Йоанна, Борко и Иво (автоджамбазина)) и потегляме към Скакавица. Намираме си склонче с невероятно лек и естествено непокътнат пръхкав сняг... Повечето хора за първи път слизат в долината и са възхитени от гледките. То и аз съм възхитен. Красиви ледени висулки, широки поляни, вековни мури и една от малкото наистина хубави хижи в Рила. Кътче от Рая... Колко такива си имаме в малката, но красива България. Само трябва човек да свали "тъмните очила" и да попътува....

С усмивка на уста: Момчил Панайотов
05.03.2003

п.п. В секция х-стил, страница "галерии" има 20 снимки от преживяването....


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:приключения на Рилски езера
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил