Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Българското участие на Международното състезание – First Tracks Freeride – St-Luc/Chandolin , Switzerland

Състезанието се проведе на 13 и 14-ти март 2004 в едно малко курортче в Швейцария. Идеята за нашето участие се породи съвсем спонтанно – Анди /Андреана Янкова/ само спомена, че ще ходи там и ние /Мая Стоилова и аз - Андрей Балевски/ просто попитахме дали има някакъв шанс да се запишем за участие....и след няколко дни заминахме...

Пътят

София – Виена; автобус – 15 часа
Виена – Инсбрук; влак – 5 часа
Инсбрук – Санкт Люк – 6 часа

След това “пътешествие” при всички положения се замисляш как би било ако бе летял със самолет, но бързо се връщаш в реалността с едно:”Забрави!”. Другото, което е много готино е кондицията, в която се качваш на ските след толкова пътуване!


Мая Стоилова пробва снежните условия

Мястото

“Санкт Люк” и “Шандолин” са две малки селца в кантона “Вале” /”Wallais”/, които са обединени в общ курорт с 2 седалкови лифта, 1 малко влакче /лифт/ и 12 влека. Надморската височина е от 1655 м до 3025 м. Лифтовете са доста стари и не много бързи, но това прави мястото доста спокойно и привлекателно за “freeride”. Еднодневната карта струва 29 франка или 35 лева.

Организация на състезанието

Както и типа състезание, така и организацията беше изцяло на “freeride”! Нямаше няколко човека, които да пърхат като пчелички и да те питат дали има къде да се настаниш или дали си си сменил памперса. Ако попиташ ти казват:”Да, има един пансион в селото и мога да попитам дали има места за вас!” Малко кофти беше това, че никой не “охраняваше” склона, който все пак се достига с влек, без никакво ходене пеша! Имаше естествено хора, които се спускаха по трасето в деня преди състезанието, но това се оказа без голямо значение. Като изключим тези дребни неразбории, всичко си вървеше по вода благодарение на истинския “team work” в екипа по подготовката.

 

Склонът

Изложение: северно
Надморска височина: 2500 – 2600 м.
Дължината: 500 -600 м
Денивелация 250 – 350 м.

Трасето позволяваше голяма свобода на действие, избор на маршрути и скокове от скали. Трудно беше ориентирането в самия склон и имаше голяма вероятност да удариш камък по всяко време и място от линията си поради видима липса на добра основа.

Състезанието

13.03. - Квалификацията

След техническата конференция, която се проведе при огледа на трасето на терасата на едно ресторантче, и получаване на скица, всички веднага се изстреляха към старта. “Гонитбата” всъщност си беше нещо като “Chinese Downhill” по пистите. Въпреки, че всички имахме номера, редът за стартиране беше доста странен – казваш на стартерите, че имаш намерение да стартираш, питаш дали някой друг не се е обадил преди теб .... и стартираш!


Андрей Балевски

Спуснах се първи от българската група, за да проверя какви са условията по трасето. За малко да си изпусна линията и скалата, от която скочих – всичко идваше прекалено бързо, склонът се оказа по-къс от очакваното! Въпреки, че се обадих на Мая и Анди по радиостанцията, те също имаха проблеми по трасето. След като всички състезатели се спуснаха хубавото беше, че нямаше контузени, а само няколко разочаровани от собственото си каране.
Резултатите: Мая – 1-во място, Анди – 2-ро, Андрей Балевски – 6-то.

14.03. Полуфиналите

Всичко беше много готино, “само да имаше малко по-добра видимост!” Но нали за всички условията бяха едни и същи – затова: “Атака!”
Нивото на каране в полуфинала беше много добро – от 15 мъже за финал се класираха само 6 и 2 жени.
Резултатите: Анди – 1-во място, Мая – 2-ро и Андрей – 2-ро.


Победителката - Мая Стоилова

Финалното спускане

Трасето за Финала започваше от място, което се достига само след 25 минутно ходене. След това заставаш на едно “ръбче”, от което като погледнеш надолу, виждаш края на склона и имаш чувството, че ще се спускаш в асансьор – иначе не е “много” стръмно! Тръгнах надолу и уцелих всичко, което си бях набелязал – и линията, и местата на завоите, и камъните, върху които трябваше да завия, и скалата накрая. Снегът беше толкова натежал, че в долната част почти не се завиваше. След това дойде редът на момичетата. Спуснаха се по сходни линии, но гадното дойде накрая – останали “без крака” те се бореха ту с буци от стара лавина, ту с неравности, които не се виждаха, ту с 70 см почти кишав сняг. Но най-важното е, че долу всички бяха живи и здрави.
Резултатите: Мая Стоилова – 1-во място, Андреана Янкова – 2-ро и Андрей Балевски – 2-ро място

 

 

 

Благодарности

Благодарим искрено за помощта на: Милен – E-card.bg, Иван Антонов – Ziener и основната ни връзка в Австрия, BEFSA, Дамян – Bolle – България, Kraxy /един пич – австриец/!
Без Вас щеше да ни е много трудно, а и на моменти почти невъзможно!


Мая Стоилова и Андреана Янкова получават информация за склона

Андреана Янкова се спуска по трасето

Победителят - Jean-yves Michellod от Швейцария

 


Андреана Янкова се спуска по трасето

 

дясно:– “Шеф Състезание” Миха /може би на български – Мишо!/

Текст и снимки: Андрей Балевски


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:First Tracks Freeride
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил