Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Да спиеш или да не спиеш-това е въпроса!


Отговори дал Бог,ама когато започна всичко за мен беше начин да продължа вече започната глава от книгата:"1001 начина да не се прибираш вкъщи или как да умреш от студ на майната си",а за Момчи беше просто"от пуск"-от къде се от пуска и кой точно го пуска така и не разбрах...
Късно лягане с леки злоупотреби, кратък сън (тогава още не знаех, че за това което съм правил има измислена дума-"спиене" и това е не толкова дума, колкото жизнена философия). Сутринта - бързо стягане на раница (за хората,които не знаят това е много сложен процес, състоящ се в натъпкване на какви ли не ненужни и тежки неща и забравяне на други жизненонеобходими и не толкова тежки неща като например примус, топли дрехи и храна)... Както разбрах по-късно Момчи с много усилия беше успял да приготви багажа си точно като по учебника:"какво от нещата, които много ще ми трябват да не взема", в резултат на което се озовахме на хижа Яворов с много метални и невъзможни за ядене продукти като ексцентрици, клеми и други такива.
Познатия до болка път към Банско. На Предела ни посреща силен вятър, ние още не знаем на къде точно сме тръгнали и затова опъваме платната и накъдето вятърът ни отвее, пък после каквото снегът покаже и краката мамо мъжките...в случая това е път към някаква станция около която се вихри безумна сеч. Оставяме колата и се молим да не насекат и нея на трупи, слагаме в раниците по още някоя ненужна вещ и намираме пътеката.


горе: Приказната гора; долу: "хижаря"
Не видях табелка на която пише:"Добре дошли в страната на чудесата", но то се подразбира - гората се оказа омагьосана и не се подчиняваше на никакви остарели закони за гравитация и нормален разтеж...преминаваме на лимбо под няколко паднали над пътеката дървесни гиганта. Някой беше омагьосал и уазката на хижаря (всъщност това не е никаква уазка а същински раттрак или поне се беше опитала да мине за такава-вж снимката), а от самия хижар беше останала само главата придвидливо закачена на стената в столовата. Хижарката се оказа рижава котка, която ни посрещна с любовно мяукане, а влизането в хижата ставаше само с пипс(поради опасност от покривни лавини) и много пълзене.
Бяхме сами в цялата долина, имам впредвид единствените, които все още не бяхме загубили естественната си форма. Бърз обяд с каквото дал Господ(Момчи) и после с коланите през гората в търсене на пръхкав сняг и добър склон. За разлика от Банско на Яворов пистите се правят не от дървосекачи, а от падащите лавини, така че места за пускане не липсват. На билото ни посреща вятър и започва да вали. Прибираме се в хижата и оставяме пръхкавия сняг за следващия ден.

горе:"а нямало сняг,а?" долу:" хижарката и нашата камина"

Огънят и ромът с кола ни правят компания до едно известно време, хижарката още не е свикнала съвсем с новата си форма и настоява да спи на легло, нощта е приказна, водата от поточето-също, навън духа вятър и се прави че вали...

 

Сутринта установяваме,че някой ни е задигнал тридесетте сантиметра пръхкав сняг, посреща ни слънце а и вятъра е постихнал. Пътят си го правим сами, принципът е да се държиш колкото се може по-далеч от зимната стълбова маркировка, която е прекарана "доста странно".
Плавно се качваме на премката и после по ръб със снежни козирки се отправяме към връх Окаден. Момчи явно не е чувал нищо за земното притегляне, пък и на земното притегляне не му пука много за нас, защото през по-голямата част от времето се упражняваме да стъпваме във въздуха....Тестване на склона, после около 700 метра пускане на един дъх(с няколко почивки за по цигара)...Богът на ледената кора в долината си иска жертвоприношението-я някоя ска, я коляно. Ние минаваме тънко само с няколко "човки".


за рисуването... Борко, вр.Безбог, ден-следващ...

Рисуването по склона не отстъпва на произведение на Дали, само дето не можем да окачим целият склон в рамка и после да го продадем за няколко милиона...На тези картини мястото им е там, под слънцето и сред върховете, билетче за вход все още няма, така че заповядайте... В добавка получавате безплатно гарантирано мръзнене, слънчеви изгаряния и мускулна треска, но си стува. Защото суровите бадеми с мед имат съвсем различен вкус, огънят топли различно и водата е жива вода...

Мартин Неделчев

п.п. От Момчи: Съжалявам, ако някой чете историята на монитор с ниска резолюция (800х600) и я вижда доста не-нагласена. Просто исках да вкарам повече снимки а стана много набързо...


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:за спиенето и неспиенето
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил