Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

20 Януари, 6 часа сутринта. Очертава се един невероятен ден. Не само защото имам рожден ден, а защото започва едно ново пътешествие. Този път до Whistler, British Columbia. "Де е Канада... де е Канада... ще продам червената си ЛАДА..." Нещо такова май пееха НЛО, но за съжаление ЛАДА нямам. Затова пак слънцето е огряло небостъргачите в Ню Йорк и гледката повишава настроението ми. А какво ли ще е времето в Whistler?

Ето го летището. Групата вече се е събрала. Едвам гледаме, защото както може да се досетите цяла нощ сме купонясвали у нас, а на всичкото отгоре в 4 часа ги карах и да чистят...J Но ските са си ски и всеки е намерил сили да си довлече багажа. От Ню Йорк излитаме петима. Шестият член на компанията - Моци, лети директно от Бостън. Късметлия. А ние имаме престой в Торонто. Летища, летищааааааа...

Както и да е, аз лично обожавам да пътувам и през Торонто или не ми е все едно. Но умората надделява и успявам да заспя още в закусвалнята на Лагуардия (едно от летищата в Ню Йорк). След това помня вече летището в Торонто. Не защото беше много впечатляващо, а защото трябваше да си вземем багажа (включително и ските), да минем през граничните власти, да си влачим куфарите от един терминал на друг и да ги предадем отново на багаж. Това успя да ме събуди за доста дълго време.

Ха! Ето ни отново в самолет. Полетът до Ванкувър ще е около 5 часа и половина. Нормално, та това си е целия северно-американски континент. Нямам търпение и за да мине по-бързо времето решаваме да играем на карти. Коз, коз и две пешки метър... Кой какво обявил, няма значение. След сравнително забавния филм и не толкова лошия обяд, започваме да се снижаваме. Веднага залепвам нос на прозореца. Навън изглежда зелено, но в същото това време по планините наоколо има сняг. Е, оставаше и да няма.J Ванкувър от високо е много красив. От едната му страна е Тихия океан, вписан в сушата като сребърни нишки, а от другата са невероятно високите Скалисти планини на Канада. Цялата тази гледка е подсилена от залеза и това ме кара да се чувствам добре. Дааа, доста добре.


От Ванкувър до Уислър са около 110км в северна посока. Качили сме се на един автобус, който се движи доста бавно. Пътят си е като този на Банско, но за разлика от него е идеално изчистен, нещо за което канадците получават похвала.

След два часа и половина се събуждам в... рая. Направо невероятно. Наоколо има повече от метър сняг. Всичките сгради са украсени като коледна елха, а раздвижената им архитектура идеално пасва на обстановката. Светлинки, светлинки, направо да ти се замае главата. Дали не сънувам още?

Започва да вали сняг. Планината не се вижда, но за тази вечер програмата е да разгледаме селото. Уислър си е курортно селище. Месните жители са около 3,000 човека предимно обслужващ персонал и още толкова австралийци и новозеландци, дошли на работа през лятната си ваканция. Като площ центъра не е никак голям и за около 20 мин може да се обиколи целия, разбира се без да се влиза в многобройните магазинчета, барове или кръчми. Можете да предположите и че е пълно с туристи, което предполага и невероятния купон вечер. Формулата за забавление тук е: ски до 4, бира до 5, джакузи до 6, спане до 8, вечеря до 10 и бар до 1. За ентусиастите, които стават в 7, бара може да се пропусне, но не е желателно.

Ние също решаваме да се впишем в по-горния график. Моци е пристигнал доста преди нас и е направил резервация в един ресторант. Нали все още имам рожден ден и трябва да се полее... пак. Много е хубаво когато рожденият ти ден е 27 часа... Поливаме, заливаме от бар на бар и към 12 решаваме, че е време да се спи, защото сме решили да ставаме към 6:30.

В Уислър има едно нещо, което се нарича Фреш Тракс (Fresh Tracks - "Пресни следи"). Това е едно билетче за лифтовете, което можеш да си купиш допълнително от картата за ски, за да те качат на високото още в 7:30. Каква е ползата ли?. Ами, ето каква: Когато предната вечер е наваляло няколко педи нов сняг и на теб ти се иска да си първи в powder-a, тогава си го купуваш това билетче и ехееееее, кефът е невероятен. Сега, някой може да попита: "Ама планината не е ли достатъчно голяма, че да има за всички?" Да, но на такива места има достатъчно ентусиасти, които ще минат отвсякъде докато ти решиш да се наспиваш сладко, сладко. А, забравих, че Фреш Тракс включва и закуска.

И така, ние да не останем по-назад, решаваме да пробваме Фреш Тракс. Времето се очертава да е снежно, но може ли това да изплаши един скиор (е, айде и един бордист). В кабинката нагоре разглеждаме картата на района. Това е нещо невероятно голямо. Ски площта е над 7,000 акра. За да добиете представа си представете пистите на Витоша. Удължете ги до кабинката в Симеоново. Представяте ли си картинката? А сега сложете още една такава планина до първата... Ето това са Уислър и Блеккомб. Теренът за ски е от зелените писти, през moguls (бабуни) и горите до улеите и ледниците. Отделно за бордистите има паркове с виражи, пайпове, парапети и каквото още се сетите. Селото е само на 700м надморска височина, а върховете и на двете планини стигат до 2,400. Но сняг има, защото все пак това е Канада и е доста по на север от ширините на Витоша. Общо двете планини имат повече от 200 писти (това число не включва улеите и трите ледника) и над 40 лифта (два кабинкови, две котви и останалото тройни и четворни седалкови). Като си помисли човек, че това съществува само от 30 години насам...

Удоволствието от пресния пухкав сняг е неописуемо. Завой на ляво, завой на дясно, гмуркане и изплуване… Всеки от нас си хваща собствения ритъм. Направо рай! В най-високите части на Уислър се издигат невероятни скали и между тях се вижда самотен лифт. Ето къде ще караме днес.
Улеите около лифта са направо мечта. Леката мъгла ни най-малко не ни обезкуражава. Всяка скала е маркирана и дори няма опасност да се загубиш.

Четири часа по-късно е време за почивка, а следобеда - за разучаване на нови терени. Това не се оказва трудно. Много бързо намираме един величествен ръб от едната страна на който са се образували невероятни козирки. Аз пристъпвам леко към ръба и мечка страх мен не страх - скачам. Два метра по-надолу ме поема дълбокия сняг - първи опит успешен. От там надолу е идеалният наклон по които можеш с леки подскоци на завоите да хванеш желания ритам. Умирам от кеф! Толкова е приятно, че никой от нас не е усетил как е отлетяло времето и е вече 3 часа следобед. Лифтовете скоро ще затворят. Единственото ни успокоение е, че това е само първият ден.

Часът е вече 6:30 и ние доволни си седим в джакузито на покрива на къщата. Луната се е показала на хоризонта от изток, а наоколо се извисява невероятната планина. Ех каква ваканция!

Втория ден беше ред на Блеккомб. Там условията се оказаха още по-велики. На мен толкова ми хареса, че до края на престоя ни все на Блеккомб карах. И все в облаци. През цялото време валеше и трупаше нов и пухкав сняг. И разбира се, винаги се намираше някои да е минал преди нас през всичките улеи, които си избирахме.

Едно от нещата, с което Блеккомб ме привлече повече беше ледника на върха на планината. Това не знам как да го опиша. Една огромна четвърт сфера, в периферията на която се издигат остри скали. Нещо като амфитеатър, ако така ще си го представите по-добре. Но страшно огромно. Впечатлението от гледката беше наистина невероятно, когато за около 15 мин снега спря да вали, облаците изчезнаха, слънцето се показа щастливо и огря тази бяла шир. Хвърлих бърз поглед и установих, че наоколо има доста хора, но много от тях са само като малки черни мравки в далечината.

Е, както казах това удоволствие от гледката беше моментно само. Много бързо мъглата допълзя от равнината и всичко стана отново бяло. Единствения начин да се ориентираме бяха маркировките, които ни отведоха до горите, а от там и до лифтовете. Естествено се наложи да се возим шус 5 км обратно до лифтовете, защото ледника излиза от другата страна на планината.

Другото нещо, с което Блеккомб ми се струва по-атрактивен е Spiker's Ladder. Това е един ръб, от които тръгват няколко улея, по които можеш да се спускаш доста дълго време на постоянен наклон. Естествено и те като всяко хубаво нещо излизат далече от лифтовете и трябва да се кара шус известно време, но това не е проблем. Проблемът понякога е, че този ръб не е отворен и се налага да се чака на опашка докато спасителите гръмнат лавините и сложат табелката "Отворено". Първият път като видях опашката се сетих за опашките пред плод-зеленчуците навремето, когато пускаха банани, с малката разлика, че тази беше сред дивите чукари на Скалистите планини и тук банани не растат.

С няколко думи, наистина това е раят за скиорите. Всичко е така добре уредено, че само с един поглед към информационните табла, още преди да се качиш на кабинките от селцето, знаеш къде е отворено за каране, кои лифтове работят и колко се чака на опашка. А ако можеше и джоба ми да си го позволи, хеликоптерите щяха да ни заведат на невероятни места, където нямаше да е стъпвал никой преди нас, но ... може би някои друг път.

Това което аз изпитах от ваканцията си, беше наистина прекрасно и искрено го пожелавам на всеки, които обича ските, снега и планините.

Лидия Саламурова (Лапето)

 

p.s. Днес е 30.12.2002. Историята както виждате е от Януари. Трябваше да излезе в списанието за екстремни спортове "На Ръба", но както знаете за съжаление то в момента не се издава... Та затова макар и с "малко" закъснение я публикуваме където й е мястото...
Снощи, докато се веселихме с Лапето тя ми разказваше за новото си пътуване до Whistler и плановете за ски ваканцийка в Alta (Utah). На чашка-две ми обеща да подържа духа на българските скиори с истории за каране в "Обетованите земи". Та: очаквайте "включване"
М.Панайотов


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:приключения в Whistler
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил